/Поглед.инфо/ Европейският „зелен“ проект стигна до собствената си бетонна стена: автомобилната индустрия – гръбнакът на европейската икономика – принуди Брюксел да търси изход от догмата за пълна забрана на двигателите с вътрешно горене след 2035 г., като се обсъждат схеми за „гъвкавост“ и цели от порядъка на 90% редукция, вместо абсолютна нула. Но истинската сила на „зеленото“ не е в лозунгите, а в инструментите: CBAM (Въглеродният трансграничен механизъм) влиза в „дефинитивен режим“ от 2026 г. и превръща достъпа до европейския пазар в условна привилегия – плащаш, докладваш, настройваш индустрията си по брюкселски стандарт. Така „климатичната политика“ все по-ясно изглежда като външнополитически натиск, който пренарежда икономики далеч извън ЕС – докато вътре в самия съюз „зелената“ линия започва да се връща назад под натиска на реалността.