/Поглед.инфо/ Румен Радев не бърза. И точно затова плаши едни и дава надежда на други. В условията на повтарящи се избори, разпад на парламентарния смисъл и уморено общество, президентът се превръща в арбитър, който постепенно започва да тежи повече от самите играчи. Това не е разказ за партия, а за пауза. Не за пробив, а за изчакване. И за опасната граница, отвъд която изчакването вече е политическо лидерство.