Днес, когато топкурортът ни вече се пука по шевовете за празниците, да си спомни за величието на Старо Банско. То не се измерва с туристически поток или инвестиции, а с онова невидимо богатство – общността.Хората са се познавали, разчитали са един на друг и са живели с ясното съзнание, че личният успех няма стойност без общото благо. Това е ценностна система, която днес, за съжаление, звучи почти утопично. То я има нам културната памет, съхранена в камък, дърво и човешки истории. Град, в който домовете не са били просто сгради, а крепости на духа, а хората – носители на ценности.Историците и етнографите са единодушни, че Банско през XVIII и XIX век се оформя като икономически и духовен център в Пиринския край. Развитието на търговията, занаятите и образованието превръща града в средище на будни хора – търговци, книжовници, строители, учители.Банските къщи, изградени от масивен камък и дърво, със скрити вътрешни дворове и високи зидове, носят белезите на едно време на несигурност, но и...