В края на 1895 г. германският физик Вилхелм Конрад Рьонтген работи в лабораторията си в университета във Вюрцбург. Експериментите му с катодни лъчи са част от рутинните изследвания на физиците по онова време, но една вечер той забелязва нещо необичайно. На масата, далеч от апаратурата, лежи покрита с черна хартия флуоресцентна пластина. И въпреки че лъчите би трябвало да бъдат напълно блокирани, пластината започва да свети.Рьонтген разбира, че е попаднал на нов вид лъчи — невидими, проникващи, непознати. Нарича ги „Х-лъчи“, защото не знае какво представляват. По-късно светът ще ги нарече рентгенови.Една ръка, един пръстен и едно безсмъртиеНа 22 декември 1895 г. Рьонтген решава да направи първия истински тест. Моли съпругата си Берта да постави ръката си върху фотографска плака. Експозицията продължава около 15 минути — време, което днес би било немислимо, но тогава е необходимо, за да се улови образът.Когато проявява плаката, Рьонтген вижда нещо, което никой човек преди него не е вижда...