Историята ни напомня, че усещането за край на света не е уникално за нашето време, а повтарящ се мотив в моменти на дълбока глобална криза.През 1643 г. проповедникът Джеръми Уитакър предупреждава последователите си, че „тези дни са дни на разклащане – и това разклащане е всеобщо“. В същата година един негов испански съвременник пише: „Това изглежда е една от онези епохи, в които всяка нация е обърната с главата надолу, което кара някои големи умове да подозират, че се приближаваме към края на света.“ Това написа политологът Иван Кръстев в свой анализ.Подобно апокалиптично усещане ни преследва и днес. Светът такъв, какъвто го познаваме, избледнява. Намираме се в момент на световъртеж. Климатичните промени, демографската тревожност и възходът на изкуствения интелект ни карат да се чувстваме така, сякаш живеем в последните времена.Както в Европа през XVII век, така и днес различни държави по света изглеждат като отделни сцени, на които едновременно се разиграва една и съща голяма трагедия...