Откритието, което започна като романБелиз, 1927 година. Въздухът трепти от влага, джунглата диша тежко, а руините на древния град Лубаантун сякаш пазят последния си дъх за онзи миг, в който историята ще се пренапише.Там, сред разпилените каменни блокове, дъщерята на британския изследовател Фредерик Мичъл–Хеджис се навежда към нещо, проблеснало под слънцето. Разчиства внимателно пръстта — и в ръцете ѝ се появява кристален човешки череп, изваян с такава прецизност, че изглежда почти жив.Сензацията е мигновена. Пресата го нарича „Черепът на съдбата“, „артефакт на маите“, „най-голямата археологическа находка на века“.Историята е толкова драматична, че никой не задава основния въпрос: Защо няма нито един археологически протокол за откритието?Но романът вече е започнал — и светът е готов да го чете на един дъх.Появата на останалите: мистерията се разрастваСлед Мичъл–Хеджисовия череп започват да „изплуват“ и други. Париж, Лондон, Мексико — антиквари, колекционери и дори музеи се сдобиват с кр...