Лидери от Европа и Канада проведоха във вторник виртуална среща, посветена на американските усилия за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна, докато Москва и Киев влязоха в нов остър спор заради руски твърдения — категорично отречени от Украйна — за масирана атака с дронове срещу резиденция, използвана от президента Владимир Путин, предаде Асошиейтед прес. Според полския премиер Доналд Туск, цитиран от националната информационна агенция ПАП, в разговора са участвали европейски лидери, канадският премиер Марк Карни, ръководители на европейските институции и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Туск заяви, че „мирът е на хоризонта“, макар и да подчерта, че надеждата не означава сигурност. Срещата е първата след разговорите между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски във Флорида в неделя. Тръмп заяви, че двете страни са „по-близо от всякога“ до споразумение, но предупреди, че остават сериозни препятствия. Украйна обвини Русия във фалшиви обвинения за "атаката" срещу резиденция на Путин, още чака доказателства Германският канцлер Фридрих Мерц, цитиран от Ройтерс, заяви, че мирният процес напредва, но че „прозрачност и честност се изискват от всички — включително от Русия“. Москва твърди, че Украйна е извършила атака с 91 дрона срещу президентска резиденция в Новгородска област почти веднага след срещата Тръмп–Зеленски. Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че Русия „не е представила никакви правдоподобни доказателства“, като подчерта, че „такава атака не се е случвала“, предаде Ройтерс. Зеленски определи обвиненията като „поредна лъжа“, целяща да саботира мирните усилия, съобщи Франс прес. Кремъл твърди, че предполагаемата атака е насочена към проваляне на дипломатическите инициативи. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че Русия ще заеме „по-строга позиция“ в бъдещи преговори. Той отказа да уточни дали ще бъдат представени физически доказателства, като посочи, че това е въпрос за руското министерство на отбраната. Путин е информирал вчера президента на САЩ Доналд Тръмп за твърдяната от Русия атака, предаде Ройтерс. "Не ми харесва. Не е хубаво" , каза Тръмп пред журналисти, цитиран от агенцията. "Периодът е деликатен. Това не е точният момент (за подобна атака - бел. ред.). Едно е да бъдеш нападателен, защото те са нападателни. Друго е да се атакува неговият (на Путин) дом. Не е точният момент за нещо подобно" , добави държавният глава на САЩ. "Научих за това днес от президента Путин. Много се ядосах" , посочи американският президент. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев направи едно от най-острите си изявления през последните месеци, като използва необичайно агресивен и персонализиран език срещу украинския президент Володимир Зеленски. Според ТАСС, цитирана от БТА, Медведев заяви в своя канал в Telegram, че Зеленски „иска смъртта на всички руснаци“, а не само на „един човек“, както според него украинският лидер бил намекнал. Лавров: Украйна е атакувала с 91 дрона резиденция на Путин. Зеленски: Това е лъжа Медведев обвини Зеленски, че е „дал указания за масирани атаки“ срещу Русия, и използва серия от унизителни квалификации, които подчертават рязката промяна в тона на руската официална риторика през последните дни. Той намекна, че украинският президент е „с единия крак в гроба“, като добави, че „костеливата често диша във врата“ на Зеленски — израз, който руските медии интерпретираха като заплаха, макар и завоалирана. В допълнение Медведев заяви, че в бъдеще Зеленски можел да бъде „изложен в Кунсткамера“ — известния руски музей по антропология и етнография — „за научни цели“. Коментарите му бяха широко разпространени в руските държавни медии и се вписват в по-широката стратегия на Кремъл да представя украинското ръководство като „терористично“ и „екстремистко“, особено в момент, когато международните усилия за мир се активизират. Резиденцията Долгие Бороди край Валдай, за която Москва твърди, че е била цел на атаката, е едно от официалните места за отдих на руското ръководство. Според Института за изследване на войната (ISW) Кремъл се стреми да протака мирните преговори, за да избегне натиск от САЩ и да извлече допълнителни дипломатически отстъпки.