Президентът на САЩ Доналд Тръмп подкрепи законопроект за налагане на мита от 500% на страни, които купуват руски петрол. Това заяви влиятелният републикански сенатор Линдзи Греъм, който заедно с демократическия си колега Ричард Блументал подготви законопроект, който дава правомощия на държавния глава да постави високите налози. Подкрепата в Конгреса за тази идея бе налична още при представянето й. През следващите 9 месеца Тръмп нареждаше на своите съпартийци да не я подлагат на гласуване (приближени до американския президент обясниха пред "Ню Йорк Таймс", че дълго време Тръмп е разчитал, че близките му отношения с руския лидер Владимир Путин ще се окажат достатъчни, за да го убеди да подходи сериозно към преговорния процес). "Този ​​законопроект ще позволи на президента Тръмп да накаже онези страни, които купуват евтин руски петрол, захранващ военната машина на Путин" , подчерта Греъм в изявление. "Този ​​законопроект ще даде на президента Тръмп огромно предимство срещу страни като Китай, Индия и Бразилия, за да ги стимулира да спрат да купуват евтиния руски петрол, който осигурява финансирането на кървавата баня на Путин срещу Украйна". Китай и Индия продължават да бъдат основни купувачи на руски петрол въпреки санкциите, наложени от САЩ и Европа на руския енергиен сектор в отговор на войната на Русия срещу Украйна. Макрон при Си: Сътрудничеството с Китай е от решаващо значение за спирането на войната в Украйна Китай купи близо половината от руския износ на суров петрол през ноември, докато Индия отговаря за около 38% от износа, според анализ на Центъра за изследвания на енергетиката и чистия въздух. Бразилия драстично увеличи покупките си на субсидиран руски петрол след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., но този внос е спаднал значително през последните месеци. Последният опит на САЩ за увеличаване на натиска върху Русия идва в момент, когато Москва и Киев водят преговори с посредничеството на Вашингтон за прекратяване на близо четиригодишната война. Във вторник администрацията на Тръмп за първи път подкрепи европейските предложения за обвързващи гаранции за сигурност за Украйна, включително амерканско наблюдение за спазване на примирието и водени от Европа многонационални сили. Киев, Париж и Лондон се договориха за многонационални сили в Украйна. След примирието Русия, която многократно е заявявала, че няма да приеме разполагането на войници на страните членки на НАТО в Украйна, все още не е коментирала подобни мерки за сигурност. В изявлението си Греъм заяви, че законопроектът ще бъде разглеждан точно навреме, "тъй като Украйна прави отстъпки за мир, а Путин само говори, продължавайки да убива невинни".