Какво й е хрумнало! Явор инстинктивно скри лице зад завесата, след което телефонът му иззвъня. Да, Даря. Можеше да не вдигне, разбира се. Но вдигна. - Видях, че се криеш – каза телефонът с нейния подострен като пила глас. - Не желая да те виждам – заяви Явор. Най-удачното според здравия разум беше да сложи точка на това повествование, но той не сложи точка, а изключително тъпо добави – Ти знаеш защо не желая. Не беше нужно да гледа в екрана на камерата, за да си представи Даря – къдравият смерч