Учени от Китайската академия на науките (CAS) обявиха пробив в усилията за постигане на термоядрен синтез - процесът, чрез който Слънцето произвежда енергия, разказва "Индепендънт". Екипът е успял да премине теоретичен предел на гъстота на плазмата, смятан досега за непреодолим. Това постижение бе постигнато в експерименталния реактор EAST, често наричан "изкуственото слънце" на Китай. Термоядреният синтез се счита за бъдещето - вероятно далечно - на енергетиката. Ако бъде овладян, той ще осигурява почти неограничено количество енергия, без въглеродни емисии и радиоактивни отпадъци като при ядрените реактори, използващи делене. За разлика от атомните електроцентрали, които разделят тежки елементи като уран, синтезът обединява леки атоми, например изотопи на водорода, в по-тежки - процес, който отделя огромно количество енергия. Учени в САЩ постигнаха пробив в ядрения синтез За да се случи това, учените трябва да създадат и задържат плазма - изключително горещо състояние на материята, при което атомните ядра и електроните са разделени. Температурите в подобни реактори надвишават 100 милиона градуса Целзий - няколко пъти повече от тези в сърцето на Слънцето. Една от най-големите пречки досега беше така нареченият лимит на Грийнуолд - емпирична граница, при която увеличаването на плътността на плазмата води до нейната нестабилност и разрушаване. През последните години редица реактори, включително френският WEST и китайският EAST, достигнаха този предел, но не го преминаха. Сега учените от CAS съобщиха, че чрез нов метод, наречен "самоорганизация на плазмената стена" (plasma-wall self-organisation), са успели да поддържат стабилна плазма и при гъстота, надвишаваща лимита. Това означава, че реакторите могат да задържат повече гориво, без да се дестабилизират - ключов елемент за постигане на устойчив термоядрен синтез. "Тези резултати показват реална и мащабируема възможност за надхвърляне на ограниченията в токамаците (тип реактор за синтез) и устройствата от ново поколение, предназначени за горяща плазма", обяснява проф. Пинг Джу от Технологичния университет в Хуажжун, който е съавтор на изследването. Простичко казано: досега учените не можеха да „нахранят“ реактора с повече гориво, защото „стомахът“ му не го понасяше. Сега вече знаят как да го направят без да нарушат вътрешния баланс на системата. Учени са постигнали самоподдържащ се ядрен синтез... но не могат да го повторят Това приближава света до възможността за т.нар. запалване на синтеза (fusion ignition) - моментът, когато реакцията произвежда повече енергия, отколкото е необходимо за поддържането ѝ. Това ще позволи в бъдеще изграждането на електроцентрали, които да захранват градове с чиста, безопасна и практически безкрайна енергия. Резултатите са публикувани в списанието Science Advances в изследване със заглавие "Accessing the density-free regime with ECRH-assisted ohmic start-up on EAST" ("Достъп до режим без ограничения в гъстотата чрез омно стартиране с подпомагане от ECRH на EAST"). Въпреки напредъка, комерсиалното използване на термоядрения синтез все още изисква време и инвестиции. Но състезанието вече върви. Американският стартъп Helion Energy например подписа през 2023 г. първия в света договор за продажба на термоядрена енергия - към Microsoft, с обещание за доставка на 50 мегавата до 2028 г. Китайският успех засилва конкуренцията и поставя Азия още по-близо до реализацията на една от най-амбициозните цели в науката - овладяване на силата на звездите, тук на Земята. --- Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI". "От мястото на събитието предава AI" с подкрепата на "Америка за България"