На 13 януари България отбелязва 163 години от рождението на един от най-светлите си умове – Алеко Иваницов Константинов. Роден през 1863 г. в Свищов, той остава в историята не само като автор на „Бай Ганьо“ и „До Чикаго и назад“, но и като човек, който превърна свободата на мисълта в своя лична кауза. Днес, повече от век и половина по-късно, неговият глас продължава да звучи остро, чисто и съвременно.Раждането на ЩастливецаСвищов – търговският град на Дунава, отворен към света – е мястото, където на 13 януари 1863 г. се появява Алеко. Семейството му е заможно, но това не определя характера му. Още като дете той проявява необикновена чувствителност към справедливостта, чувство за хумор и любопитство към света.Учи в Свищов, после в Русе, а след Освобождението заминава за Одеса, където завършва право. Там попива европейски дух, който по-късно ще пренесе в българската литература и обществен живот.Човекът, който превърна пътуването в художествен жанрАлеко Константинов е първият български пи...