/Поглед.инфо/ Научиха ни да бъдем разделени. Особено в настоящето това вече не е вид спортно занимание, а начин на живот. Не беше толкова отдавна и би трябвало всеки макар и по-млад да си е запазил хубавия детски спомен как спортувахме. Дали на поляна или в училищен двор или на спортна площадка се разделяхме на два отбора и, без значение дали на футбол или на волейбол, се наигравахме до насита с всички съпътстващи играта приключения. Някой някого ще ритне, друг ще спънат, или нещо друго ще се случи, дори накрая и реферът може да го отнесе. Без кой знае какво значение, защото всичко свършва с края на играта. Като малки след това просто се разделяхме и дълго с шеги и закачки си спомняхме за нея. Като големи организирано се прехвърляхме към другите „спортни“ занимания на маса – я на бира, я на уиски и пак си говорихме за играта с добри и весели думи.