Правната комисия в парламента отхвърли идеята на БСП да се въведе активна регистрация за гласуване на избори. Вместо това комисията – на извънредно заседание в петък, прие предложение на ИТН избирателните списъци да се съставят според данните от последното национално преброяване. Малко преди това депутатите – с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“, ограничиха броя на секциите в държавите извън Европейския съюз (ЕС). Това се случва на фона на радикални изменения в начина на гласуване на избори, които управляващите в оставка от ГЕРБ, БСП, ИТН и „ДПС – Ново начало“ бързат да приемат преди предстоящия предсрочен вот за нов парламент. В петък стана сигурно, че предстоят нови избори през пролетта, след като Алиансът за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган върна на президента Румен Радев и третия проучвателен мандат за съставяне на ново правителство в рамките на сегашния парламент. На този фон, още в първата работна седмица след коледната си ваканция, депутатите от управляващото мнозинство задвижиха предложения за промени в Изборния кодекс, които експертите определят като спорни. Сред тях се открояват най-вече три – премахването на машините в процеса на гласуване, въвеждането на скенери в процеса по броене на хартиените бюлетини, както и въвеждането на активна регистрация за участие на избирателите в изборите. В сряда хиляди хора протестираха в София срещу готвените промени. На извънредното си заседание в петък правната комисия в парламента отхвърли предложението за активна регистрация. То беше на БСП и предвиждаше в избирателните списъци да влизат гласувалите на последните избори, а гражданите с избирателни права, които не са участвали в тях, да подават заявление, за да се регистрират за гласуване. Експерти и представители на опозицията разкритикуваха тази идея. В петък партньорите на БСП от ГЕРБ и ИТН се въздържаха при гласуването ѝ и така тя беше отхвърлена. За сметка на това с гласовете на ГЕРБ, БСП и ИТН беше прието предложение на партията на Слави Трифонов избирателните списъци да се съставят на база на данните от последното национално преброяване на Националния статистически институт (НСИ). От ПП-ДБ казаха, че тази идея е незаконна и „абсолютно неработеща“. По-рано в заседанието правната комисия одобри и идея на „Възраждане“ в държавите извън ЕС да се разкриват най-много 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на България. Предложението беше прието с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и „Възраждане“. То ограничава броя на секциите в държави като Турция, Великобритания и САЩ. От ПП-ДБ казаха, че мярката ограничава избирателните права на българите извън ЕС. Според Надежда Йорданова от коалицията, те ще бъдат принудени да пътуват стотици километри, за да стигнат до най-близката изборна секция. Депутатът от „Възраждане“ Петър Петров защити предложението и каза, че то не нарушава избирателни права. В петък правната комисия обсъжда на второ четене доклад, който съдържа множество спорни предложения за промени в изборния закон. Депутатите започнаха това обсъждане още в четвъртък. Текстът, който те разглеждат, е дълъг около 200 страници. Той беше публикуван на сайта на Народното събрание по-малко от час преди заседанието на комисията в четвъртък, което породи съмнения в прозрачността на процеса. Най-спорните предложения в доклада пък са представени като такива, които идват не от отделни депутати и партии, а от „работна група“. Оказа се, че работната група е съставена от представители на самите управляващи в оставка и от „експерти на правната комисия“, каза председателката на комисията Анна Александрова от ГЕРБ. Предложенията за промени се обсъждат и гласуват само 2-3 месеца преди предсрочните парламентарни избори, които се очакват в края на март или през април. Те са толкова близо, че правилата или не трябва да се променят, или трябва да се променят минимално, казват експерти. В момента българите могат да избират дали да гласуват с хартиена бюлетина, или с машина. В последните години бяха доказани множество нарушения, свързани с гласуването с хартия и обработването на хартиения вот от избирателните комисии. Те доведоха и до частично касиране на резултатите от последните парламентарни избори. До новите избори се стига, след като миналия месец правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепяно от „ДПС – Ново начало“, подаде оставка след най-масовите протести от десетилетия. Радев проведе консултации с партиите за съставяне на нов кабинет, но от тях се разбра, че всички формации гледат към нови избори. Тази седмица президентът връчи първите два мандата за кабинет на двете най-големи политически сили в парламента – ГЕРБ и ПП-ДБ. В понеделник ГЕРБ върна неизпълнения мандат веднага щом го получи. В сряда ПП-ДБ направи същото. В петък АПС върна неизпълнен и третия мандат.