/Поглед.инфо/ Появата и в превод на български на „Параграф 22“ предизвика сред нас поколението на шейсетте и седемдесетте години същински фурор. А филмът след това ни достави, както казваше нашият любим учител по литература, истинско естетическо удоволствие. Вече бяхме помирисали маргаритката на антивоенното движение, а по ризите ни, ушити от евтин, български, дънков плат, какви ли не цветенца си бродирахме и метални кръгли значки със съответните послания закачахме, за да покажем на света, че сме другомислещи. Минаха години и терминът „параграф 22“ влезе и се настани в нашия език с малко изкривеното значение като название на абсолютна, човешка тъпотия, проявяващи се в най- различни крайчета на живота ни.