В нощта, която завинаги беляза съвременната история на Азербайджан – от нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. – тишината на Баку бе разкъсана от грохота на танкове и стрелба. Подразделения на Съветската армия, специални части и вътрешни войски щурмуваха столицата, превръщайки улиците ѝ в сцена на безпрецедентно насилие срещу цивилното население.Още в първите часове на операцията трагичният ѝ мащаб стана очевиден: 150 цивилни загубиха живота си, 744 души бяха тежко ранени, а 4 бяха обявени за изчезнали. Сред жертвите имаше жени, деца и възрастни хора - хора, които не носеха оръжие, а единствено надеждата за по-достоен и свободен живот.Зад тази кървава акция стоеше решимостта на съветското ръководство да потуши със сила зараждащия се национален стремеж към независимост в Азербайджан. Този стремеж възникна като естествен отговор на дългогодишни несправедливости -    масовото прогонване на стотици хиляди азербайджанци от техните исторически земи на територията на днешна Армения и ескалиращит...