На изборите на 19 април в страните извън Европейския съюз (ЕС) ще може да има до 20 избирателни секции, извън тези в посолствата и консулствата. Това ограничение стана окончателно, след като в сряда Народното събрание отхвърли ветото, наложено от президентката Илияна Йотова върху промените в Изборния кодекс (ИК). Ден по-рано това направи и правната комисия. В подкрепа на промените гласуваха 126 депутати - 64 от ГЕРБ, 33 от "Възраждане", 3 от "ДПС - Ново начало", 8 от БСП, 16 от "Има такъв народ" (ИТН) и двама независими. Срещу законопроекта и в подкрепа на ветото бяха 86 депутати - 32 от ПП-ДБ, 24 от "ДПС - Ново начало", 7 от БСП, 14 от АПС, 6 от "Величие" и трима независими. Въздържаха се 10 депутати от МЕЧ, както и един независим. Както и при гласуването в комисия във вторник, и при гласуването в пленарната зала депутатите от БСП "се разцепиха". Техните гласове, заедно с тези на независимите депутати, изглежда бяха решаващи за промяната в ИК, засягаща българите в чужбина. И въпреки че новият председател на партията Крум Зарков призова депутатите си да подкрепят ветото, 8 от 15-те присъстващи не го направиха. Законопроектът за орязване на секциите зад граница беше вкаран извънредно в програмата на НС от "Възраждане" в края на януари. След това промените скоростно бяха приети в ресорната комисия и стигнаха до гласуване на второ четене в зала в рамките на само седмица. Обичайно срокът за предложения за редакции между първо и второ четене е 14 дни, но вместо това той беше съкратен на 3 дни. Промените бяха приети в началото на февруари с гласовете на депутатите от ГЕРБ, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" (ИТН). Последва ветото на Йотова, скоростно отхвърлено и от правната комисия и от парламента. Измененията, дошли по-малко от три месеца преди предстоящите предсрочни парламентарни избори, предизвикаха неoдобрение у българите във Великобритания, САЩ и Турция. От опозицията определиха промените като "наказание" за тези избиратели, които гласуват за опозиционни партии.