Във вторник България отбелязва 148-ата годишнина от Освобождението си. В София и страната са предвидени множество чествания на националния празник. Тържествено честване ще се проведе край Паметника на Свободата на връх Шипка. Там още от сутринта започнаха да се събират хора със знамена и венци в памет на загиналите по време на Руско-турската война. Трети март е датата на подписването на Санстефанския мирен договор - предварителния мирен договор, който слага край на Руско-турската война през 1878 г. "Най-лесно е да приемем, че свободата е даденост. Най-трудно е да признаем, че тя зависи от нас", написа по случай националния празник служебният премиер Андрей Гюров. "Всяко поколение има своето освобождение и своето изпитание. Понякога то идва под формата на избори. На една бюлетина. На едно решение дали ще участваш, или ще гледаш отстрани", добави той. "Трети март е датата на нашата свобода, но това е ден, в който всички българи, независимо къде се намират, подаваме ръка един към друг и се връщаме към историята преди 148 години. Важната ни задача според мен е да завещаем този мир на децата ни", каза пред БНР и президентката Илияна Йотова. В София датата беше отбелязана пред паметника на Незнайния воин, където тържествено беше издигнато националното знаме. На официалната церемония присъстваха служебният премиер Андрей Гюров, министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, патриарх Даниил, кметът на София Васил Терзиев и други. По случай празника от Столичната община съобщиха, че няколко музеи и галерии ще бъдат с вход свободен: Софийска градска художествена галерия и галерия „Дечко Узунов“ – с изложбите „Повече от една снимка. История на българската фотография през XX век“ и „Дечко Узунов. Космос“, както и Регионалният исторически музей – София и неговите обекти: Триъгълна кула на Сердика, Античен комплекс „Сердика“, Археологическо ниво на базилика „Света София“. Предстои в 18:30 часа на площад „Народно събрание“ да се проведе тържествената заря-проверка. На 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 г. Русия и Турция подписват Санстефанския мирен договор, с който е уредено, макар и неокончателно, обособяването на Третата българска държава. Денят е честван за първи път на 19 февруари 1880 г. като „Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор“, а от 1988 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Години преди руско-турската война от 1978 г. Русия и Австро-Унгария подписват Райхщатското споразумение, което не предвижда създаването на голяма славянска държава , а по-късно подписват и Будапещенската конвенция, която препотвърждава, че това няма да се случи и на Балканите. Тези документи стъпват в основата на преразглеждането на Санстефанския мирен договор по време на Берлинския конгрес, където реално са очертани първите граници на Княжество България и Източна Румелия.