Убийството на върховния религиозен лидер на Иран – аятолах Али Хаменей – може да означава историческа промяна в Близкия изток. Но смъртта на Хаменей ще има последствия и за Русия, тъй като Владимир Путин вижда как един от най-важните му съюзници е елиминиран. След убийството на Хаменей от САЩ и Израел, Иран незабавно започна серия от контраудари срещу американски военни бази в Близкия изток. От Москва също последва реакция: Кремъл осъди нападенията като „непровокиран акт на въоръжена агресия срещу суверенна и независима държава“, въпреки собствената непровокирана инвазия на Путин в Украйна и четиригодишната война там. Русия обвини САЩ и Израел, че тласкат региона към „хуманитарна, икономическа и дори ядрена катастрофа“. Това не е изненадващо, тъй като за Москва Иран е един от най-важните съюзници и опора в продължаващата война в Украйна. Убийството на Хаменей може да бъде особено неблагоприятно за Путин: Иран е ключов стратегически съюзник, доставящ бойни дронове тип Shahed в Русия, които се използват срещу украински градове и инфраструктура. След загубата на Венецуела като съюзник, това е още по-болезнено. Временно управление След убийството Иран ще се управлява временно от тричленен съвет: президентът Масуд Пезешкиан, ръководителят на правосъдието Голам-Хюсейн Мохсени-Еджехи и член на Съвета на пазителите. Те ще поемат функциите на Хаменей, докато Съветът на експертите (88 влиятелни духовници) избере нов лидер. Иранският ядрен обект в Натанз е повреден, но няма радиация, съобщава МААЕ Не е ясно кой ще наследи Хаменей, което тревожи и съюзници като Путин. Той засега реагира само с думите: „Хаменей ще остане в паметта като изключителен държавник, който лично се е ангажирал изключително много за развитието на приятелските отношения между Русия и Иран и за изграждането им в пълноценен стратегически партньор“. Но очевидно тази дружба не стига, за да помогне на режима в Иран и с действия. Освен официалното изявление от Кремъл, Москва остава изненадващо мълчалив относно войната в Близкия изток, въпреки че Техеран се смята за един от най-близките съюзници на Путин. Причината вероятно е свързана с Украйна, където Русия е ангажирала огромни военни ресурси. Първоначално планираното бързо превземане на Киев и смяна на президента Володимир Зеленски с кандидат, лоялен на Путин, вече продължава повече от четири години. Конфликтът се е превърнал в позиционна война, в която всяко придобито териториално парче се плаща с голям брой жертви. Примери за загуба на влияние При падането на съюзника на Путин, Башар Асад, в Сирия в края на 2024 г. се спекулираше, че Москва не е успяла да помогне заради ангажиментите в Украйна. Въпреки че Асад бе евакуиран в Русия, руското влияние в региона бе значително ограничено. Сега, след убийството на Хаменей и американските удари, Путин може да загуби още един ключов съюзник, което би бил трети удар след Венецуела, където лидерът Николас Мадуро бе арестуван и отведен в САЩ. Причини за сдържаността на Кремъл Путин не иска да се противопостави открито на Тръмп, за да не го провокира и да не премине напълно в лагера на Европа, засилвайки натиска върху Русия. Вероятно фактор е и икономическата страна: атаките в Близкия изток повишават цените на петрола, защото проливът Ормуз е опасен за танкери. Цените се покачват до около 80 долара за барел. Икономически последици: - По-високите цени на петрола са краткосрочно предимство за Русия, тъй като приходите й от суровини финансират войната. - Експертите предупреждават: ако ЕС или други държави конфискуват танкери на „сенчестия флот“ на Русия, износът на руски нефт ще е в реална опасност. - Русия остава зависима от Китай за доставки на дронове и технологии. Ролята на Иран вече не е толкова критична, докато остава съюз с Китай.