На таванският етаж съм. Седя на мозаечните стъпала, над мен неоновата лампа премигва и издава звук на оса, хваната в буркан. Тетрадката е в ръцете ми, жълта, изпокъсана, изписана със ситен почерк. Четлив, като на човек, който е свикнал да съставя сметки и да пише писма с винаги подострен молив. Първите страници са пълни с цифри, дати, дебити-кредити, има някакви имена със съкращения. После изведнъж започва същински библейски поток, пълен с герои, събития, характери, факти и пъстри лични бележки.