8 март у нас има две клишета, които си подават ръка през десетилетията: соц „труженичката“ с карамфил и съвременната „дама“ с букет по задължение. Между тях остава празно място - онова, в което 8 март е ден на свободата, реализацията, еманципацията, на правото да бъдеш себе си: да бъдеш свободна, неудобна, противоречива, талантлива, уязвима, непокорна, амбициозна - и да не се извиняваш за това. Точно в тази територия влиза “вечната и святата“ поетеса Елисавета Багряна.