Войната в Иран удари световното земеделие: фермери предупреждават за по-малки добиви и по-скъпа храна

Глобалното земеделие усеща все по-силно последиците от войната в Иран, съобщава Асошиейтед прес. Рязкото поскъпване на газа и почти пълното блокиране на Ормузкия проток от Техеран – в отговор на американските и израелските удари – доведоха до сериозен недостиг на торове, жизненоважни за фермерите в развиващите се страни. Според Световната програма по прехрана най-бедните земеделци в Северното полукълбо разчитат именно на доставки от Персийския залив, а кризата идва в най-лошия момент – началото на сеитбата. „В най-лошия случай това означава по-ниски добиви и провалени реколти“, предупреждава Карл Скау от организацията. Великобритания: Иран не може да държи световната икономика като заложник В Индия, Етиопия и голяма част от Африка фермерите вече се сблъскват с критичен недостиг. В Етиопия над 90% от азотните торове идват през Джибути – маршрут, който е почти прекъснат. „Сезонът започва, а тор няма“, казва икономистът Радж Пател. Блокадата засяга и фосфатите, ключови за развитието на корените. Саудитска Арабия произвежда около една пета от световните фосфатни торове, а регионът осигурява над 40% от глобалните доставки на сяра – друг основен компонент. САЩ обмислят да пратят още 10 000 войници в Близкия изток, готвят война по суша Дори след края на войната доставките няма да се нормализират бързо, предупреждават анализатори. Застрахователните разходи ще скочат, а производителите в Залива ще изискват гаранции за сигурност. В Европа и САЩ ефектът вече се усеща – фермерите са принудени да използват по-малко тор или да преминават към култури, които изискват по-малко азот. Това означава по-ниски добиви и потенциално по-високи цени за потребителите. Развиващите се държави са най-уязвими. В Източна Африка ранните дъждове са оставили фермерите с едва седмица за подготовка на нивите, а забавянето на доставките може да намали добивите от царевица с около 4% само за един сезон. Правителствата се опитват да реагират със субсидии и стимули за местно производство, но това често става за сметка на дългосрочни инвестиции. Индия например е отделила 12,7 млрд. долара само за субсидиране на урея тази година. Според експерти кризата може да се превърне в повратна точка. „По-малката зависимост от вносни торове би защитила фермерите и потребителите от енергийни шокове и климатични рискове“ , казва Оливър Оливерос от "Агроеколъджи коалишън", международна мрежа от държави, организации и експерти, които работят за устойчиво земеделие чрез екологични практики и по-малка зависимост от химически торове и вносни ресурси.. Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z. Материалът е част от проекта "От мястото на събитието предава AI". "От мястото на събитието предава AI" с подкрепата на "Америка за България"

Go to News Site