Клуб Z

Кого влачиш на гърба си, българино

Една тема вече четири години пали българското патриотично въображение - помощта за Украйна. За едни тя е израз на европейска солидарност и подкрепа за държава, станала жертва на военна агресия и най-важното – помощ за армия, която брани и нашите граници. За други – ужасяваща тежест за изнемощелия роден данъкоплатец, който храни „украинските фашисти“. Брюксел и Киев приеха споразумението за заема за Украйна от €90 млрд. Но колко е наистина тази помощ? Фактите ще ви смаят. Според официално обявените данни за периода 2022-2025 г. България е предоставила на Украйна военна, техническа и хуманитарна помощ на стойност около 344 млн. евро. От тази сума обаче значителна част е възстановена чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира и други съюзнически механизми. Получените компенсации възлизат на около 243 млн. евро. Или: реалният разход за българския бюджет за всичките четири години е приблизително 101 млн. евро. Дания е платила на България 475 млн. лв. - цената на оръжията за Украйна Към тази сума следва да се добавят разходите за украинските бежанци , платени от националния бюджет. Става дума за средства за настаняване и изхранване, поне половината от които са останали в нашите хотелиери, както и за социални помощи, здравеопазване, образование, интеграция. За периода 2022–2025 г. от българския държавен бюджет са платени около 199 млн. евро. Много повече пари обаче България е получила от европейските фондове и международни програми – общо 327 милиона евро. Ако го кажем цинично - българският бизнес е спечелил от трагедията на тези хора. След приспадане на „европейските“ пари „непоносимо тежкият“ чист разход на българската държава за Украйна е 300 млн. евро за цели четири години. Дали това е разход, ако вземем предвид и факта, че тези триста милиона евро на практика са ни възстановени от Украйна чрез оръжейните поръчки – от 2021 г. до края на 2025 г. приходите на българските предприятия са се удвоили, а печалбата за периода гони два милиарда евро, от които около 80%, или над милиард и половина, са от износа за Украйна – дали пряк, дали чрез трети държави. Триста милиона евро. По 75 милиона евро средно годишно! Колосална сума! Ама колосална за кого? Почти толкова потънаха с драсването на няколко подписа в „ремонта на язовирите“. Още толкова се готвеха да откраднат (и още май не са се отказали) чрез „смяната на мантинелите“ по българските пътища. И много ли са в очите на тия, дето за осем километра продължение на Околовръстния път на София от „Овча купел“ до Люлин се канят да закопаят по най-скромни сметки 550 милиона евро - или по близо 70 милиона евро на километър, а по други, по реалистични за българските строителни потайности – поне милиард евро (толкова бяха предвиждани в предишни проекти за държавни бюджети). Росен Христов пак: Проблемът на договора с „Боташ“ е това, че той не се използва. Целенасочено не се използва Нека обаче, в чест на гласуваното високо доверие на Росен Христов, известен като Катамарана, да управлява милиардите на Държавната консолидационна компания, да направим една такава проста сметка: на колко вноски по „Боташ“ са равни тези четири години, през които клетият български данъкоплатец носи Украйна на гърба си и заделя от сухия си залък за нея? Когато разделим тези общо 300 милиона евро чист разход на България за Украйна за цели четири години на месечната цена на договора с „Боташ“ (около 16.3 милиона евро за покупка на пържен въздух), получаваме изненадващ резултат: Цялата помощ за четири години за Украйна е равна на 18 месечни плащания по договора с „Боташ“. Кого влачиш на гърба си, българино?

Go to News Site

Google Play

App Store