Клуб Z
Като се абстрахираме от противоречивите изказвания на депутати от мнозинството, като проявим разбиране, че някои реформи изискват време и е рано за оценки по тях, като отчетем независещите от властта външни обстоятелства, като си припомним за недостатъците на предишни управления и като дадем дължимия кредит на доверие, като не изключим априори всяка вероятност за промяна, какво безспорно виждаме в досегашните действия на кабинета “Радев”? Следва списък на първите признаци: Етатизъм (от État - държава, фр.). Държавата се опитва да контролира цените на потребителските стоки с административни мерки, които твърди, че били “пазарни” - според нейните представи. Икономиката е инертна система и за резултатите на тази политика можем да говорим по-късно. Национализъм и суверенизъм. Те личат във всички изказвания на министър-председателя, особено в тези, които направи при първите си посещения в чужбина. Идеологемата “национален интерес” е неизменна “подправка” във всичко, което властта казва за ЕС и НАТО. Важно е, че става дума именно за “гола” идеологема - без никакво усилие за артикулиране и обосновка на съответния интерес. Например - с какво ЕС и НАТО му пречат, че все го пазим от тях? Румен Радев: Писмеността е наш щит срещу глобалния свят Особено ярка демонстрация на тази тенденция намери в искането американските самолети-цистерни да напуснат летище “Васил Левски” в София в края на юни и в предшестващия “ултиматум” на Радев към Тръмп да премахне визите за българи или да маха паркираните в София самолети. За всички, включително за управляващите, е ясно, че това е перчене пред публиката у дома, което във Вашингтон тихо отбелязват, без особени тревоги. Радев разговарял с Тръмп - обвързал визите с US самолетите на летище София Изолационизъм. България отказа да участва в международния трибунал за Украйна. Компания в това решение в целия ЕС от 27 държави ѝ правят само Унгария, Словакия и Малта. Страната ни е в обструкционистко малцинство, което нищо не може да промени и с което никой друг в Европа не се съобразява. "България сама се изважда от Европа" Конформизъм + евроскептицизъм = опортюнизъм. Оригинален български хибрид. Правителството особено държи да убеди публиката у дома и по света, че е проевропейско. То не саботира ЕС като Виктор Орбан. Не се обявява срещу европейски решения и политики. Не създава проблеми.В същото време не изпуска възможност за резерви, за глуха, пасивна съпротива. Радев няма да стане новият Орбан. Не защото не иска, а защото не може Орбан е успешен популист. Вие сте неуспели тарикати Примери? България е за конкурентоспособна и способна да се отбранява Европа, но е против промени в бюджета на ЕС - иска най-големите пера в него да останат както досега - земеделието и кохезията. Радев и Мерц се разминаха за бюджета на ЕС и за Русия България иска дипломатическо решение в Украйна, но не чрез натиск върху Русия, а чрез отказ от него и признаване на превъзходството ѝ като ядрена сила и оттам - на легитимността на исканията ѝ. Радев за войната в Украйна: Време е за най-мощния инструмент - дипломацията България осъжда войната и се бори за мир, но продължава да избягва въпроса за агресора и жертвата. На думи отказва да харчи пари за помощ на Украйна, на дело оръжейните ѝ доставчици са сред главните снабдители на Киев с конвенционални оръжия и боеприпаси - основно чрез посредници. Доклад на ООН разкри мащабите на българския оръжеен износ България е за по-боеспособни въоръжени сили, но един от първите разходи, които реже, е за ракетите, с които да въоръжи новите си изтребители, за които вече е похарчила милиарди. Накратко: “Прогресивна България” е “да, ама не” - западна, ама източна, европейска, ама проруска, пазарна, ама социалистическа. Тази България, която спечели последните парламентарни избори е носталгичната, която хем иска да има бъдеще, хем то да бъде като миналото. Провалите на предишните управления - основно в правосъдието и борбата с корупцията - и липсата на тяхна убедителна алтернатива подариха властта на тази България. Тя не е уникална в днешна Европа. Не сме сами Гърция - Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) между 2015 и 2019 г. искаше, а избирателите ѝ вярваха, че хем страната им може да бъде в еврозоната, хем да не спазва правилата ѝ. Запомнихме СИРИЗА с антидоговорната реторика и сблъсъка с европейските институции, макар без проруската линия на други леви популисти днес в Европа. Франция - крайнолявата „Непокорна Франция“ поддържа линия на ляв суверенизъм, която съчетава остра критика към сегашните европейски договори и икономическите правила на ЕС с отказ от идеята за излизане от Съюза: движението настоява за „дезобеисанс“ – селективно неподчинение на регулации, които според него блокират социалната и екологичната политика, и за преговори за промяна на договорите. Към еврото “Непокорна Франция” остава скептична, но вече не поставя напускането на еврозоната като цел, а настоява за реформа на ЕЦБ и край на бюджетните ограничения. Словакия - номинално социалдемократическата СМЕР на премиера Роберт Фицо комбинира социален популизъм с откровено проруска реторика и скептицизъм към западната подкрепа за Украйна. Чехия - аналог на СМЕР и на ПБ е АНО на премиера Андрей Бабиш – икономически интервенционистка, национално ориентирана и скептична към санкциите срещу Русия. Унгария - ФИДЕС на управлявалия близо две десетилетия Виктор Орбан е десен вариант на същия модел – социални разходи, национален суверенитет, антилиберална реторика и прагматични отношения с Москва. Хърватия - тук подобна роля играе Социалдемократическата партия в по-популистките си фази. Румъния – социалдемократите тук традиционно съчетават социални политики с консервативни обществени позиции и периодичен скептицизъм към Брюксел. Германия - тук “Левите” (Die Linke) – особено източното им крило – съчетава социални политики с анти‑НАТО позиции и по-мека линия към Москва. До какво доведоха аналозите Част от тези партии никога не са управлявали и нямат видими шансове за това. Управленията на други като ФИДЕС, СИРИЗА завършиха с провали. Управленията на социалдемократите в Румъния и Хърватия, както и на АНО в Чехия, доведоха до сходен политически резултат: силна концентрация на власт, социално‑популистки политики, напрежение с европейските институции и трайно ерозиране на доверието в традиционната левица. В Румъния периодите на управление на социалдемократите бяха белязани от икономически растеж, движен от потребление и увеличени заплати (и последващ бюджетен дефицит от 9% от БВП), но и от масови протести срещу опитите за отслабване на антикорупционното законодателство, което доведе до международна критика и до трайно разклащане на институциите. В Чехия движението АНО на Андрей Бабиш комбинираше социални разходи с технократичен контрол и силно персонализирано управление, но мандатът му бе белязан от конфликти на интереси, разследвания за злоупотреби с европейски средства и нарастваща зависимост на държавните институции от бизнес интересите на премиера. И в двата случая резултатът бе сходен: размиване на класическата социалдемокрация, засилване на популистките тенденции и отслабване на доверието в демократичните институции, което отвори пространство за външни влияния за нови политически играчи – от националконсервативни до радикално антисистемни. В Румъния това бяха Съюзът за спасение на Румъния и Алиансът за обединение на румънците, както и крайнодесният кандидат за президент Калин Джорджеску, чиято победа в първия кръг на президентските избори беше отменена от Конституционния съд заради нарушения. В Чехия видяхме възход на антисистемните “Пиратска партия” и антиевропейската и антиимигрантска партия “Свобода и пряка демокрация” на Томио Окамура. В началото си е експериментът "Прогресивна България" у нас.
Go to News Site
24 chasa 
Вестник Банкеръ 
Дневник 
