Клуб Z
За пръв път съдебен състав приема, че действията на прокуратурата по казуса „Осемте джуджета“, свързани с ареста и обвиненията срещу бизнесмена Явор Златанов, са били продиктувани не от целите на легитимно наказателно разследване, а от стремеж за отнемане на имуществото му. Това съобщава правният сайт "Лекс", цитирайки решение на Софийския градски съд, с което прокуратурата е осъдена да плати на Златанов обезщетение от 100 000 евро. От "Осемте джуджета", през "Хемусгейт" - Емилия Русинова напът да стане градски прокурор на София Съдът приема, че задържането на Златанов и повдигнатите срещу него обвинения са били тенденциозно насочени към завземането на бизнеса, парите и ценностите му. Явор Златанов: Взех решение да избера живота си вместо фирмата (ЕПИЗОД 2) Според съда с ареста на Златанов е било нарушено правото му на свобода и сигурност, тъй като задържането не е било използвано за провеждане на законно разследване, а „като инструмент на принуда в имуществен конфликт“. Явор Златанов проговаря за “Осемте джуджета” (ВИДЕО) Клуб Z напомня, че след разследване на АКФ, казусът „Осемте джуджета“ стана публично известен през 2020 г., като при спор между баща и син - Златанови, Старши търси "услугите" на групата около Петьо Петров-Еврото и тогава печалноизвестната Спецпрокуратура се стоварва с цялата си мощ върху сина. Вече не разследват Борислав Сарафов за "Осемте джуджета" Забележително е, че тогава шефката на Спецпрокуратурата каза, че това било "фамилна драма", а до ден днешен държавното обвинение не е пратило на съд нито един от замесените. Напротив - Борислав Сарафов, срещу когото стартира разследване, затова че го има на снимки с Петьо Петров пред едноименния ресторант, стана и.ф. главен прокурор за малко по-малко от 3 години. ГДБОП задържа замесен в "Осемте джуджета" малко преди пресконференцията му в БТА „В своята съвкупност фактите подкрепят извода, че наказателноправните механизми са били използвани не само за целите на разследването, а и като средство за въздействие върху имущественото положение на ищеца“, заключава съдът. Според съда е важно да се потърси убедително обяснение за необичайната активност на прокуратурата, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията. Правосъдното министерство ще обследва "архива на Петьо Еврото" Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, като подчертава подозрителното съвпадение в описанието им в молбата с това в протоколите за изземване, на които Златанов не е присъствал. „Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост. Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти – и по-важни“, пише СГС. Съдът анализира и действията на тогавашния ръководител на спецпрокуратурата Димитър Петров (известен като Франтишек по бащиното си име - б.р.), като отбелязва, че поведението му е било припряно и различно от обичайните колегиални отношения . Сред посочените обстоятелства е и бързото организиране на връщането на златото и парите, иззети от Златанов. Според съда тези действия не доказват сами по себе си вътрешните мотиви на Петров, но потвърждават необичайния характер на институционалното поведение. „Съдът не установява, че всяко действие е било лишено от законова форма, а че законовата форма е била използвана за постигане на резултат, който не е сред допустимите цели на чл. 5 на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Този извод не се основава на отделно процесуално нарушение, а на натрупване на взаимно допълващи се индиции, които, разгледани в тяхната съвкупност, разкриват различна от официално заявената насоченост на предприетите действия“, мотивира се съдия Запрянова. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд, допълва "Лекс".
Go to News Site
Дневник 
OFF News 
Actualno 
24 chasa 
