Шефът на словенския парламент поиска референдум за излизане от НАТО

Председателят на словенския парламент Зоран Стеванович обяви, че ще настоява за референдум за евентуално излизане на страната от НАТО. Според публикации в словенски и международни медии, цитиращи негови изявления, лидерът на партия Resni.ca ("Истина") представя идеята като част от курс към "по-независима и суверенна" външна политика. Темата не се появява на празно място. Още през 2025 г. в Словения бе стигнато до решение за консултативен референдум за членството в НАТО, но парламентът впоследствие го отмени. Тоест словенският политически и правен ред вече е допускал подобен въпрос да бъде поставен на масата, макар и без задължителен резултат. Ако НАТО се разпадне утре, кой ще ни пази? Точно тук е и важната уговорка. В Словения такъв вот е възможен като консултативен референдум - тоест политически силен, но не и самоизпълняващ се. Резюме на практиката на словенския Конституционен съд сочи, че консултативният референдум е необвързващ инструмент на пряката демокрация, уреден със закон, а парламентът разполага със значителна свобода както да го свика, така и да формулира въпроса. Дори и при положителен вот обаче Словения не би "излетяла" автоматично от алианса. Самият Северноатлантически договор предвижда в чл. 13, че всяка държава може да престане да бъде страна по него една година след като подаде уведомление за денонсиране до правителството на САЩ. С други думи, референдумът може да даде политически мандат, но самото излизане става чрез държавно решение по предвидения в договора ред. 18 от 27 държави в ЕС са провели референдум за присъединяването си и за еврото? Невярно В България картината е различна. Конституцията постановява, че международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за страната, стават част от вътрешното право и имат предимство пред противоречащи им норми от вътрешното законодателство. Северноатлантическият договор попада именно в тази категория. Затова и референдум у нас не може да "отмени" или пренапише вече поето международно задължение. Законът за пряко участие допуска национален референдум по въпроси от компетентността на Народното събрание, а официално публикуваният текст посочва и че допитване може да има по международен договор преди неговата ратификация. КС пак повтори, че референдум за въвеждането на еврото е недопустим Логиката вече е потвърдена и от Конституционния съд по други казуси, свързани със задължения, произтичащи от ратифицирани международни договори. В свое решение, цитирано от самия съд тази година, магистратите посочват, че парламентът "с едностранно свое действие не може" да определя отклонение от вече поет международноправен ангажимент. Макар конкретният спор да беше за еврото, правният принцип е същият: след ратификацията въпросът вече не е на свободна вътрешнополитическа преценка, която може да бъде отменена с референдум. --- Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.

Go to News Site