Standart News
За Джеймс Лакингтън, британски обущар от XVIII век, превърнал се в книготърговец, бракът имал едно особено практично измерение: да си осигуриш партньор за четене. „Бях във възторг само при мисълта, че ще имам жена, с която да чета – и която да чете на мен“, пише той в мемоарите си. В романа „Wives and Daughters“ на Елизабет Гаскел пък книжният клуб в Холингфорд е „центърът на новините и клюките – клубът на малкия град“.Днес четенето все по-често се възприема като нишово занимание – и като самотно. Според American Time Use Survey едва 16% от хората четат за удоволствие всеки ден. Причините са прозаични: електричество, масова грамотност и… екрани. Както отбелязва Абигейл Уилямс от King’s College London, преди векове светлината в дома е била колкото тази от днешен хладилник. Четенето на глас не е било просто икономия на свещи, а повод за разговор, за общуване, за споделено преживяване. Днес е по-приемливо да се взираш в телефона си в компания, отколкото да отвориш книга, съобщава Bloomber...
Go to News Site