Разговори в огледалата на Фигаро

С всеки изминал ден миналото заприличваше на дълга, пожълтяла филмова лента, която се върти все по-бързо. Опитах се да спра кадъра и да се върна назад и се озовах на ъгъла на „Витошка“ и тогавашната „Васил Коларов“ – днешната „Солунска“. След един-два завоя във вътрешния двор, над главата ми задрънча голямо тенекиено бръснарско ножче, окачено на медна жица. Вятърът го люлееше и то удряше по мазилката като камбанка, която отброява отминало време. Табелата беше наивна – указваше, че тук все още и

Go to News Site