Клуб Z
Вашингтон се изправя пред най-опасното изпитание на стратегията си за морски блокади, след като президентът Доналд Тръмп пренесе тактиката, използвана срещу Венецуела и Куба, върху далеч по-сложния и взривоопасен театър на Близкия изток. Според Асошиейтед прес, блокадата срещу Иран поставя САЩ в ситуация, коренно различна от тази в Карибския басейн – и далеч по-рискова за световната икономика. Корабоплаването в Ормузкия проток спря За разлика от Куба и Венецуела, Иран контролира ключов енергиен коридор, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и газ. Затова всяко продължаване на конфликта около Ормузкия проток увеличава опасността от глобален икономически шок. Техеран разполага и с далеч по-големи военни възможности, което изисква постоянно и скъпо военно присъствие на САЩ на хиляди километри от американските брегове. Експерти, цитирани от АП, подчертават, че Иран използва контрола си върху протока като мощен инструмент за натиск по време на крехкото примирие. Рязкото поскъпване на горивата в САЩ – особено в изборна година – може да принуди администрацията на Тръмп да обмисли отстъпки. „Сега въпросът е коя страна има по-голяма толерантност към болка – САЩ или Иран“ , казва военният историк Макс Бут. Блокадата работи ли изобщо? Ефективността на американската стратегия е спорна. Тръмп вече използва военноморски блокади, за да притисне правителствата на Венецуела и Куба, но резултатите са смесени. В Каракас успехът на Вашингтон се дължи повече на военната операция за залавяне на Николас Мадуро, отколкото на задържането на танкери. В Куба икономическата криза е тежка, но не е довела до политическа промяна, отбелязва АП. САЩ са прихванали най-малко три ирански петролни танкера в азиатски води Иран обаче е съвсем различен случай – географски, политически и военно. Макар блокадата да е нанесла сериозни щети на иранската икономика, страната продължава да изнася част от санкционирания си петрол. Техеран категорично отказва да отвори Ормузкия проток и тази седмица отново обстреля търговски кораби, което доведе до пълно спиране на трафика. Съмнения в американските твърдения Командването на САЩ в Близкия изток твърди, че „нито един кораб не е избегнал“ американските сили и че 31 плавателни съда са били принудени да се върнат в порт. Но морските анализаторски компании поставят това под въпрос. Lloyd’s List Intelligence съобщава за „стабилен поток“ от танкери-призраци, които напускат Залива чрез заобикаляне на протока. Windward отбелязва, че иранските кораби продължават да се движат „чрез измама“ – с фалшиви данни за местоположение или преминаване през пакистански води. Иран стреля по търговски кораби в Ормузкия проток, поставяйки под въпрос преговорите Според експерти обемът на трафика, който трябва да бъде проверяван, прави пълната блокада почти невъзможна. Историческият урок: блокадите работят бавно Последната голяма американска блокада е по време на администрацията на Кенеди, когато САЩ наложиха „карантина“ на Куба. Исторически примери като британската блокада срещу Германия през Първата световна война показват, че подобни мерки имат ефект, но в дългосрочен план. ЕС готви санкции за блокиране на Ормузкия проток Тръмп обаче търси бързи резултати, отбелязва АП. Според Макс Бут успехът във Венецуела вероятно е окуражил Белия дом да вярва, че блокадите могат да доведат до бърза промяна. Но ситуацията с Иран е далеч по-сложна – и далеч по-опасна. Иран отново въведе ограничения върху преминаването през Ормузкия проток
Go to News Site