Standart News
Традиционният модел на музикално образование в България често прилича на затворена екосистема. Детето прекарва стотици часове вкъщи пред пулта, свирейки едни и същи скали. Последвано от индивидуален час при учителя, който просто коригира стойката на ръцете или интонацията. Това изгражда отлична техническа база. То обаче развива само един аспект от музикалността. Неговия егоцентричен характер. Детето се научава да слуша единствено себе си. Това ограничава сериозно неговия артистичен хоризонт.Когато един млад музикант е изолиран у дома, той пропуска същината на музиката. Тя в своята основа е чиста комуникация. Свиренето в оркестър или ансамбъл още от ранна възраст е критично важно. То развива така нареченото периферно слухово зрение. В групата детето спира да се концентрира само върху собствения си инструмент. То започва да синхронизира ума си с общото темпо. Започва да чува как неговата партия допълва виолончелото или флейтата зад него.Освен това колективното свирене е перфектната екипн...
Go to News Site